Машина за прясна паста

Или как се прави прясна паста в земетръсни зони?

scala RihterНапоследък ми се налага да работя до късно. Сега, не си мислете, че ще взема да ви се заоплаквам, напротив, радвам се, че работата върви напук на всякакви там кризи. А като сложим в сметката и разтърсващите събития от последната седмица, смятам даже, че е полезно някой от семейството да будува нощем, току виж се наложи отново спешна евакуация. Сещате се, че говоря за земетресенията. На нас общо взето ни се размина с „лек“ уплах, но тъй като тук в Италия си имаме съседка перничанка, та от съвсем достоверен източник разбрахме, че ситуацията при вас е доста по-различна. Не мога да не се възхитя обаче, на страхотното чувство за хумор, което винаги ви помага да се справяте в тежките моменти – подочух, че Рихтер се криел, щото го издирвали, с винкел в ръка, всички перничани. В населените места в близост до епицентъра на земетресението в Италия също има доста щети и около шест хиляди човека все още не могат да се приберат по домовете си и ще им се наложи да живеят в опънатите от Гражданска защита палаткови лагери, докато съответните органи не преценят, че опасността е отминала. Седят си кротко хората и чакат. Има да си чакат, ех. За сега. Обаче пернишкия пример се промъква и на сам. Явно е че при това положение, дните на Рихтер или на който там е виновен за случилото се и за последиците, са преброени.

Та, седя си и аз снощи, работя по извънредна кризисна задача, внимавам да не мине пак Рихтер насам, че да мога да сигнализирам появата му навреме, било то на перничани, било то на нашите тук във Финале Емилия и по някое време Лина ми минава на проверка. Чувам я, че слиза по стълбите към студиото и си викам: „Ех, сигурно аморе мио ми носи кафенце!“ Носи ми, ама друг път! Размрънка се, че е заспала на дивана и сега я болял врата, да му се не види, отивала да си легне удобно в леглото. Аз пък и изръмжах, че не може така и че ако ще „пазим от Рихтер“, то редно е да присъства по един представител от нация. Да не повярвате - съгласи се. Даже изприпка до кухнята, направи кафе и се върна да ми прави компания. Е, наложи се в замяна да и разтрия схванатия врат, но според нея това влизало в споразумението за международно сътрудничество в кризисни ситуации. (Абе, кой ги пише тия споразумения?)

Изпих си аз кафето по италиански маниер, на две глътки и продължих да си работя. Лина знае, че не ставам за компания за пиене на кафе по български, затова седна на нейния си компютър и се зарови из мрежата. По едно време я чувам да се подхилква. После измърмори нещо, което не разбрах, а веднага след това последва класическото провлачено: Амоорее! Тоя път не разпознах интонацията. Звученето беше ново, тонът миролюбив, но и без друго по това време на денонощието се считам за защитен от странните и хрумвания. Все пак е нощ – каквото и да и е дошло на ума все ще е в границите на нормалното. Едно дяволче вътре в мен, даже ме накара да си помисля, за части от секундата, че тази нова интонация на „аморе-то“ може да се окаже прелюдия към по-конкретни и по-приятни мерки по скрепяване на международните връзки (сещайте се...) но не би.

Оказа се, че причината за появата на нов нюанс при произнасянето на „аморе -то“ се крие ето в тази публикация, чиято авторка не само, че ме смята за достоверен източник на информация, що се отнася до италианската кухня, но даже харесва моя български. Излишно е да ви казвам колко много се зарадвах. Искрено благодаря на авторката за хубавите думи и за проявения интерес към моята скромна личност и към нашия малък кулинарен блог, за чието нередовно напоследък поддържане, Лина влага доста усилия.

mashina za pravene na pastaС други думи – стана ни приятно. Нямаше обаче сила, която да накара Лина да ми преведе повечко от написаното в блога. Пожела ми buona notte и отиде да си легне. Щяла да ми превежда утре. Тя този блог отдавна го следяла. Да, ама мене ме гризе любопитство. Кой я знае какво ще я прихване до утре, а и без друго трябваше да чакам да приключа с рендъринга на клипчето, което правех. Искам, не искам, включвам моя „приятел“ Гугъл преводача. Добре че не приемам всичко, което казва Той за чиста монета, иначе щях да реша, че жената си отглежда за домашни любимци канибали. Разбрах добре обаче, че са и подарили машина за правена на прясна паста. Поздравления. Наистина много полезен и удобен уред. Ние също често го ползваме. Всъщност, по правилно е да кажа, че аз го ползвам, защото съм забранил на Лина да докосва машината, освен ако не съм в непосредствена близост. Това вето и го наложих, от както преди години, нейната чистофайническа мания надделя дотолкова, че решила да я измие след употреба. Позабърсала я след това, подсушила я от тук-от там и я прибрала. Резултатът беше, че я изхвърлихме и взехме нова. Моят съвет е да не миете тези машини (имам предвид тези сериозните, направени изцяло от метал) След известна употреба, изглежда, че част от неръждаемото им покритие пада и ако не ги подсушите идеално след евентуално миене, ръждясват и стават абсолютно негодни за каквото и да било. Тъй като идеалното подсушаване на всички зъбци и прорези е невъзможно, най-добре не ги мийте. Аз съм се снабдил с четка, подобна на плоските четки за рисуване, с която изчетквам остатъците от брашно, а с клечка за зъби изчегъртвам парченцата тесто, които залепват по вътрешността на улеите или по валяците.


След като днес, Лина ми преведе повечко от „храна за мойте канибали“ съм се спрял на една рецепта с телешко и патладжани. Знаете, че телешкото е любимото ми месо, а патладжан е една от любимите ми думи на български. Харесва ми как па-тла-джан се търкаля между небцето и зъбите ми. А комбинацията с телешко и подходящо вино ще ми развърже езика окончателно и със сигурност ще успея да произнеса „Канибалски медальони с патладжан“.

Не забравяйте да готвите с ентусиазъм и добро настроение, така Добрият Вкус ще бъде с вас, а резултатите ще са отлични.

Фулвио

3 Коментари:

Публикуване на коментар